ЮЛИ.com

july.saitbg.com

Екскурзии, Почивки и Туризъм

Ekaterina

Ekaterina

Най-източната точка от Стара планина, достигаща българското Черноморие е отбелязана на карата на страната като нос Емине. Всеки турист в региона може да се полюбува на заран при изгрева на слънцето или вечер на здрач, на прелестта на това място. От тук започва права линия, която се пречупва и продължава своя ход на запад. Сам по себе си носът е над 60 метра скала, която омайва с уникалният геоложки състав. Отправила поглед към морето, нос Емине е поредното доказателство, че някога е имало пясъчници и мергели, антиклинала. В околността на носа и в морето, брегът е плитък, а от него се показват множество скали. Това до известна степен го прави опасен за приближаване на моряци с лодки и кораби, но съхранява и девствената и автентична същност у него. Цялата тази картина сякаш любопитно гъделичка всеки решил да я зърне и да изправи своя гост пред неустоимото изпитание да остане за по-дълго. От краят на нос Емине може да се зърне цялото крайбрежие, покрито от заливи и скални носове, чак до Галата. На нос Емине се намира и метеорологична станция с фар, тук са и основите на средновековна крепост наричана Емона. На запад от носът се намира малко селце известно като Емона, а в околността му са скътани останки от древно светилище. Тук се разполага и най-дългият път за туристически походи в страната, познат като "Ком-Емине". Той е крайна отсечка на Евромаршрут. Интерес у посетителите буди и разказваната за нос Емине легенда. Според нея на това място живеел стар рибар, който имал чудно красива щерка. Един път тя спасила давещ се моряк от водите около брега на носа. Тогава се влюбила в него и той обещал да се върне един ден при нея. Момичето чакало и чакало, докато един ден от отчаяние не решило да се хвърли във водите на морето, където някога спасила моряшкият живот. Тогава вълните я погълнали, а на местата, където паднала красавицата водите се обагрили в чудно пурпурен цвят. И днес всеки може да се поспре на изгрев слънце на нос Емине и да се вгледа в алените вълни, които се разбиват в скалите. Това е поредното доказателство за несподелената момичешка любов, за която сякаш самият нос Емине днес тъжно напомня.

Една чудна дестинация, която в разгара на предстоящото лято може да предложи повече от вълнуваща почивка, носи името нос Калиакра. Това място е смятано за едно десетките приказни и романтични тояки из България, а за него и до днес се носят интересни легенди.

Туристите по българското Черноморие са се убедили, колко прелест може да бъде спотаена на едно късче земя, а на Калиакра сякаш изобилието от птици, растителност и история нямат край.

Нос Калиакра е само на 60 километра от Варна в североизточната посока. Намира се до села Българево и Свети Никола и се врязва в морето на около 2 км, от плажната ивица, наподобявайки полуостров.

Това място има силата да въздейства позитивно и вдъхновяващо, макар събуждайки известна доза съмнения. Колкото капризно, така и подобаващо величествено са се надвесили скалите му над морето и на около 7 метра. В тази част има и няколко пещери и подземни изходи, но достъпът до тях може да бъде осъществен единствено по вода. Вътре могат да се разгледат следите на времето, причудливи арки, които са изваяни от абразивните процеси и са участвали в не малко легендите.

За най-голям възход на крепостта се смята периодът на XIV в., по времето на Карвунското княжество. Тогава по тези земи на власт са били деспоти Балик и Добротица. На вторият от тях, Добротица е наименувана и областта Добруджа.

От историческите данни става видно, че някога нос Калиакра в бил средновековен мощен град. В някои стари документи наследени от турското робство има факти, че това мястото е било пристанище с митница. Една от най-интересните легенди за нос Калиакра разказва, как в годините на робство няколко красиви български девойки връзват косите си на плитки и една за друга и се хвърлят в буйните води на морето. Те избрали сигурната смърт поред това да станат жени на турци. Според преданието момичетата се превърнали в тюлени и лебеди и години наред се връщали по скалистият бряг на нос Калиакра, за да се полюбуват на родното място.

От 1941 г. нос Калиакра се превръща в природен резерват и е защитена зона. В него има над 40 вида редки птици, а по пещерните места до 80-те г. на миналия век, можело да се видят и тюлен-монах и делфини. И днес пътят на птиците прелитащи на юг от Via Pontica, минава по този маршрут. Гледката е неописуемо красива, а многообразието им величествено.

Днес Калиакра е нос, приеман за изключително подходящо място за романтика и разходки. Има изградени две алеите за туристи, исторически и археологическия музей, всички те предлагащи романтично настроените у туристите.

Висок бряг, фина пясъчна ивица, красиво извиваща се като снага на девойка. Да, става дума за чудно местенце наречено Добруджа и едно от многото малки, уединени и спокойни места, където всеки може да отседне – село Езерец.

Недалеч от курорта Шабла се разполага дивото, но изключително красиво село Езерец. То сякаш се във вписало в тънката пясъчна ивица и се среща с Добруджа и морето. Това място е като недокоснато от време, прогрес и технологии. На това място, сякаш времето е спряло и забързаният живот още не е достигнал, за да завладее. На такова място много хора днес жадуват да видят, да посетят и да останат за незабравима почивка.

Село Езерец е като спасително кътче за съвременния турист и номад. То предлага спокойствие, тишина и уединение, а и да си признаем, кой не жадува за такива. Именно това място днес подканя да се потопим в него и да забравим за всичко останали тревоги и несгоди.

Заставайки на тънката плажна ивица на село Езерец, могат да се зърнат необятните дюни. На изток се простира морето, а в противоположна посока, на запад е…пак морето. Когато се вгледаме в дълбочина може да видим, че папур и тръстика се преливат, а покрай тях синее езеро Езерец. То свързва Шабленският канал, а там птичият свят няма край.

И кой би пожелал да си тръгне от такова място?! В непосредствена близост има красив цивилизовани комплекси, които по никакъв начин не нарушават уединението с дивата природа.

Плажната ивица на Езерец дарява свежестта на морския бриз, красотата на езерния бряг и усещането за безкрайността. Една разходка с лодка по водите на това място ще накара всеки гост да се потопи в магията и с въздишка да изрече: „Това е Добруджа“.

Почивка и екскурзия до езеро Езерец, Шабла и село Езерец обещава приятни и незабравими мигове на всеки.

Петък, 13 Юни 2014 12:08

Чар и магия от село Ветрен

На място, където Добруджа и Дунавската равнина преплитат своите невидими воали се намира едно уникално по рода си селце, носещо името Ветрен. То гостоприемно подканя всеки минувач, пътуващ турист или търсач на природна красота да се поспре, да отседне и да се полюбува на една чудна картина, съхранила естествени и непринудено. На югоизток от село Ветрен, сякаш е закичила красотата си градина от безкрайни лозя и градини. По самият бряг се разполага рибарската местност, а от нея идва и названието на местността рибарско селце. В него местните приготвят най-вкусната прясна риба, а посетителя може да се порадва на тишина и спокойствие.

До, където стига погледа в село Ветрен могат да се видят необятни красоти, реката и безброй ята от птици. Пернатите могат да заразят всеки любител с умението си да живеят в хармония и релакс с природата, а на кой не би му се приискало да остане завинаги на такова място.

В старата част от Ветрен туриста може да очаква или не, вълнуващо, топло и земно посрещане. Отрупано със старинни къщички, селцето наподобява изрезка от миналото на българите. На центъра се намира селската чешма, носеща името „Калимарица“, а по-надолу от нея се разполагат и няколко къщи. Из цялата обстановка на Ветрен се носи повик и подкана за почивка, пъстри изживявания. Тук се намира и езеро Сребърна, а около водите на Дунава могат да се зърнат множество ята от чапли, пеликани и корморани. Това не обещава всичко. Пеперуди ще кръжат из въздуха, водни кончета ще обикалят туриста, а свежестта на въздуха е така ободряваща, че едва ли някой би пожелал да си тръгне.

Ветренска Добруджа е едно от райските кътчета на страната ни, което действа като „хапче“ за релакс за душата и тялото на всеки решил да поспре точно тук.

Всеки стъпил по тези земи може да отнесе своите виртуални снимки, години напред, запечатани дълбоко в съзнанието си.

Плодородието на българските земи в Добруджа доставят ударна доза наслада за сетивата и за душата. Почивка в този край ще се отрази изключително, ползотворно на всеки, независимо от възраст и предпочитания.

Тя има способността да успокоява, да вдъхновява и да кара сърце и душа да се слеят в едно, за да постигнат заветната кауза, а именно пълен микс от удоволствия.

Накъдето погледа се простира може да се види необятната шир и всичко това да се оприличи като безвремие. Земята на Добруджанския край е се е пръснала и достига до Черно море и по Дунава, преливаща се в неизмерима красота. И обратно на очакванията, че Добруджа е права като тепсия, по тези места туриста може да усети картина от образи, която да изненада и да допринесе за усещането, че краката му и очите му се докосват с някакво чудо. Всичко това събужда неистов възторг и не спира. Почивка из Добруджа допринася за неповторимо усещане на душата изпълнена с вдъхновение.

Из добруджанският край могат да се разгледат и няколко интересни населени места. В тях всеки може да отседне и да се докосне до автентичността. Тук всеки турист може да се слее с природата, да се наслади на спокойствието и да се докосне до традиция и култура, наследени от миналото.

Тервел е едно от тези чудни места. Още с пристигането посетителя може да усети галене на ухото от песните на този регион, да се потопи в градския парк, с цялата му чистота и цветна палитра или да се порадва на чара и магията витаещи из въздуха и пресъздадени от прелетните птици. Недалеч от градчето преминава каньона Суха река, а по високият му скалист бряг, сгушили са се Тервел и Крушари. В този край е и един от най-старите манастири на целия континент. Някога тук е имало голяма река, а днес туристите могат да зърнат единствено суходолие. И както винаги се получава губим едно, за сметка на друго, така и на това място, вземайки пълноводната река, природата дарява живот на нов богат растителен и животински свят. В него могат да се видят зърнат и различни видове птици, животни, бозайници, гризачи и т.н.

Градчето Тервел е гостоприемно за туристите от всяко кътче на света. В него местните могат да изненадат с ръчно тъкани плетива, шито гоблени и дантели. Тук и меда е повече от истински и песните са уникални и храната вкусна. Този край от Добруджа предлага вълнуващи приключения и микс от мозайка, която всеки може да добави в колекцията си съзерцание, усещания, разходки, риболов и всичко от истинска и привлекателна Добруджа.

 

 

 

Сряда, 11 Юни 2014 08:15

Мостът над река Дунав

Тази година, за разлика от предни, възможностите за летуване се увеличават. Всичко това е и до голяма степен и на отварянето на вторият мост по Дунав река. Мостът над река Дунав, който свързва Русе и град руският Гюргево, който е по-малък и е удобен път, а с отварянето и на Дунав мост две, нещата станаха още по-практични за всеки тръгнал да пътува и да изкара почивката си в северната ни съседка.

Мостът на Дружбата е символ на двете европейски страни членки. И въпреки многото различи в писменост и език, между тях днес са силно засилени контактите, а това е добра почва за развитие на туризъм между населението им.

И днес всеки, който иска да изкара ваканцията си в Румъния или България може да започне своята екскурзия от прекрасния пейзаж, който се разкрива на самия бряг. В случай, че туриста застане на самия мост и впери поглед към високия бряг гледащ към реката, може да види привлекателността на град Русе. Това сравнително голямо градче по поречието на Дунава носи и названието „малката Виена“. Приятна и увлекателна обещава да е разходка из улиците, която разкрива очарователна архитектура и множество стилове, заимствани от Западна Европа, сред които са арт нову, рококо и барок. Всички те са наследство от годините на XIX и XX век.

Туризма и възможностите за такъв, от другия бряг на реката са не по-малко съблазнителни. Там се намира малкото градче на Румъния Гюргево с неговото неголямо пристанище. То е разположено по-навътре от бреговата линия и се отличава със сравнително уединение и спокойни улици. В него се намира исторически музей и църква „Свети Георги“, с неповторимата часовникова кула на самия площад.

Някога мостът на река Дунав е бил връзка единствено между двете държави, а днес той е важен възел между всички страни от ЕС и Европа. Днес Мостът на Дружбата е свързващо звено на култура между два народа, които заедно стартират в новото начинание – пътят към Европа. Не са малко и идейните проекти и цели между двете държави, в които е включено населението на двете страни.

 

 

Сряда, 11 Юни 2014 07:52

Провадия с крепостта Овеч

В град Провадия до платото Калето се разполага историческата крепост Овеч. Името й било дадено от византийци, а турците я наричали Таш хисар. По различно време от своето развитие, тя била населявана от различни народи. Така, например тези места били обитавани от римляни, траки, евреи и византийци. Когато настъпило времето на Второто българско царство, крепостта Овеч била важен административен, църковен и стопански център.

Тя била дом на цар Петър II, след като оставил трона. Той обичал тези места, където горите били гъсти, а лова благоприятствал и предразполагал множество развлечения. Местността на Овеч била именно такава.

Днес за богато развитата част на Провадия свидетелстват останки и легенди. Те разказват, че по тези места имало мостово съоръжение. Тук се намирало и платото Табиите, никак не били малко и кладенците и щредери за събиране на вода и зърно. Недалеч се разполагала и Митрополитската църква с каменна, мраморните колони и печати, изписани по крепостта.

Днес останките на Овеч се разполагат недалеч от Провадия. Според историци тя е издигната, за да брани града от нашествията на племена. По-късно със създаване на Българската държава, крепост Овече играела важна роля и останала в историята с множество паметни събития свързани с времето на Първото и Второ Българско Царство. Крепостта Овече се намира на скално плато, околния отвесни скали. От най-високата й част бил спускан подвижен мост и каменна стена. В близост се разполагал и провлак към крепостта, свързващ с плато Табиите. Според предания под карстовите пещери на крепостта се пазели запаси от храна, с които се изхранвало населението на града по време на обсада. Крепост Овеч е била многократно превземана. Днес от нея са запазени част от стените на укреплението, които никак не могат да пресъздадат цялата представа за някогашната й мощ. Овеч е туристическите атракция, която силно впечатлява туристите днес.

Понеделник, 09 Юни 2014 07:27

Село Костенец и Костенски водопад

Два века преди новата ера в склоновете на Рила планина се появило село, известно днес на множество туристи като Костенец. Разположено чудно и красиво по двата бряга на река Стара река, известна и като Чавча, то привлича ценителите на природни красоти с китната си природа, с минерални извори даряващи живителна сила и с дълголетната история.

Днес това място е популярно и като вилна зона, която е известна сред чужденци и българи, обичащи туризма и почивките сред природата.

От тази местност може да се долови чудно красива гледка, показваща пейзажи на рилските върхове, а минералната вода в този район радва своите посетители с чудните си качества.

В курорта целогодишно пристигат посетители от различни краища на страната, за да лекуват и церят множество болести на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и такива на нервната система. Климата допринася всичко това да става приятно, лесно и удобно за гостите на курорта, той е благоприятен и заради чистят въздух от планинските върхове в Рила, където се намират множество широколистни и иглолистни гори. Животински свят също не липсва, а той е представен от десетки видове на птици, влечуги, бозайници и гризачи.

Костенец е популярен и заради една великолепна своя забележителност известна като Костенурски водопад. Той благоприятства с лечебна сила и дава предпоставки за развитие на спа центрове и процедури.

Костенският водопад започва своето начало с прекрасно живописно дефиле познато още като Костенско дефиле. Около него преминава пенливата река богата на пъстърва. В околността му се намира и връх „Белмекен”, а недалеч се намират и местност Миликини ниви; старинна крепост Градището; местност Кутлините. Те са обградени от смърчови гори. Не на много разстояние от тях са още други исторически и природни места като: Вазова поляна; река Пленщица; Горна черква известна като Черковището и останки от селище Констанция; друга крепост наричана Бунара; Юрукова поляна; Сакаржда; Голям и Малък соколовец.

Самият Костенски водопад се разполага само на 3 км от село Костенец, а около него е изграден малък парк. За природна забележителност е обявен през 1974 г.

Неделя, 08 Юни 2014 18:09

Мадарският конник

Мадарският конник е единствен скален релеф, по рода си и на територията на цяла Европа. Той се разполага на високо скалисто плато известно като Мадарското. То е само на броени километри от Плиска, първата българска столица.

В основата на скалата е изсечен уникален по рода си берелеф, който и до днес бъди възхита и удивление у всеки зърнал го. Приказките, как е създаден са много, но и до днес самата истина все още не е известна. На изображението е представен конник в цял ръст, достигащ величествените 23 м. Конникът държи в ръцете си копие, с което пронизва езика на лъв, които е повален в нозете му, а покрай него тича куче. С времето паметника е увреден и е загубил част от прелестта на изображението си. Все по-трудно се забелязват дребните детайли на скалната картина. Около изображението има три надписа, които са едва доловимо четими. Ерозията е променила значително вида им.

Мадарският конник е намерен още в 1872 г., за негов откривател се смята феликс Каниц. От годините на откриването му и до днес се водят спорове за това, какво представлява самото изображение и релеф. Сравненията и аналогията са много и поради факта, че подобен род паметници не съществуват. Според някои изследователи Мадарския конник е представен от божеството на Дарзалас, Херос или Артемида. Според други конника представя самият цар Дарий на Персия. Не са малко и учените, които твърдят, че Мадара представя някои от българските ханове като Тервел, Аспарух, Омуртак или Крум. Има и твърдения, според които на скалното изображение е изрисуван бог Тангра. Според някои от запазените по него надписи, той датира от VII в. и е дело на някой от хановете царували по Дунавската равнина в България.

Не малко са и дискусиите проведени във връзка с Мадарския конник, според които до името на хан Тервел има титла "архонт" или "кан". Така някога били назовавани владетелите. Според поверията Конникът пресъздавал езичество, но това отново буди множество въпроси, сред които – Защо ако е така не е бил унищожен още преди много години, когато става покръстването. В годините, когато не малко светилища на различни божества били събаряни.

Тази загадка, както и много други още дълго ще вълнуват много хора посетили това място.

Неделя, 08 Юни 2014 13:09

Одесос, античен град

В северната част на морската столица Варна се намират останките от древен гард известен като Одесос. В миналото от VI в.пр.Хр. по тези земи се заселват тракийски племена, наричани кробизи. Те поставят основите на митичния град прииждайки от Мала Азия. По време на разкопки в тази част са намерени множество украси и предмети изработени от мрамор, а най-ранната сграда бил храмът на Аполон. Той бил приеман за най-божествената постройка.

Към империята на Александър Македонски, от III в.пр.Хр. Одесос е приет за независим град, а това дава почва да се развиват множество дейности и обитателите му да живеят независимо и свободно. Наред с това града се развива бързо и в него жителите извоюват независимостта си. В резултат на преуспяваща търговия гражданите на живеели богато. При находките са намерени скъпи вещи и предмети, златни и сребърни монети, сечива, които говорят за монетаризацията на Одесос.

В годините, когато Рим завладява града, той е един от най-силно развитите по Черноморието. В него успешно били развити, както култура, така и изкуства. И днес по тези места могат да се зърнат терми и отломки останали от някогашните крепостни стени. Разходките из околността на Варна могат да разкрият една част от миналото на античния град Одесос.

Историята още разказва за годините на разцвета, когато по времето на Византийската империя, Одеса се превърнал в християнски център и място на епископа. Едно хилядолетие по-късно по тези места нахлуват славяни и авари и опустошили града напълно. Около руини му през VIII и IX в. се появило малко селище, на което място по-късно се появява Варна. Името си морската столица получила от малката река минавала от там Варна.

Историята на античният Одесос разказва още за племето наречено кробизи, което обитавало долината на река Янтра и се разполагало около Черно море и Стара планина. По тези места обитавали и други народи, наречени гети. Предполага се, че от тях произлезли и по-късните кробизите. Техният цар бил Инсант, за него се говорело, че е сред най-знатните и заможни владетели по онова време.

 

Страница 5 от 5