ЮЛИ.com

july.saitbg.com

Екскурзии, Почивки и Туризъм

Ekaterina

Ekaterina

Един неголям град в Родопи планина, носи името Златоград. Той се намира близо до град Смолян и само на 2 км от Гърция.

В сърцето на красивото българско кътче е една от 100-те национални туристически зони признати от БТС - етнографски ареален комплекс „Златоград“. Той е музей разполагащ се на открито, който представлява една немалка част от живот на града. Към комплекса се включват етнографски музей, работилници на занаятчии и експозиция направени с водни съоръжения.

Една разходка из националният обект може да започне от комплекса на самия музей и да продължи нататък. Музеят представлява археологическа сбирка, от прехраната на местното население, колекции от носии, различни накити и всякакъв инвентар и експозиции.

Разходка из ареален комплекс „Златоград“ може да продължава към занаятчийските работилници, които ще събудят интереса на всеки решил да ги зърне и да си тръгне от това място с уникален сувенир за спомен. Работилниците пресъздават уникални по рода си изделия. Сред правещите огромно впечатление на чужденците са:

Шивашка работилница известна още като терзийската работилница. Тя представя на гостите занаят под формата на интересни колекции от фотоси, ютии, шевни машини, ножици и аршини.

За друга наричана гайтанджийската работилница машините представляват плетене на гайтани. Последните представляват шнурове от вълна, използвани по-късно за украса по дрехите.

Трети вид работилница е сарашка работилница. Тя се състои от три разновидности на занаята, сред които седларство, хамутчийство и тапицерство.

Съществува и ножарска работилница, от която може да се създаде представят и видят всякакви хладни оръжия и целият процес на производство. В златарския дюкян към нея може да се разгледа сбирка от кристали и руди на Златоград.

Медникарска работилница представя изобилието на медни съдове резбарски изделия от дърво и други.

Сред атракциите в етнографския комплекс са водни съоръжения – три на брой. Те са съответно - воденица, валявица и тепавица. Първите се използват за пране, обработка и тепавица на тъкани от вълна, а воденицата служи да мели брашно.

В околността на градчето Златоград може да се усети естественият дух на природата. Недалеч от него се намират скални образования с причудливи форми.

На връх Костадин има съграден малък параклис, съществуващ от 2006 г. Построен е в чест на българи и гърци.

 

Събота, 05 Юли 2014 19:01

За региона на Чепеларе

Град Чепеларе се намира само на 10 км от Пампорово. Той е разложен в Родопския масив и на 1232 м надморска височина. През самият град преминава Чепеларската река.

Това неголямо населено място е предпочитана и много желана дестинация от туристите. В околността му има десетки туристически обекта с национално значение, а природата на този край и климата предразполагат почивки през цялото време на годината.

В тази част на България се намират два неповторими по вид музея, чието значение за страната не е за пренебрегване. Единият е музеят на карстовите форми, който е единствен за Балканския полуостров. Основната му сбирка принадлежи към намерени останки в пещерите по тези места. Другият е Музей на ските.Чепеларе притежава поредица от феноменални места. В тази част са Чудните мостове известни и още като Еркюприя.

Водопад Дуплевото започващ от скалния пролом на река Орешица и до пещера „Голямата дупка“. Живописта и красотите на водопада са не устоим и красиви. Водопад Скакалото също е със статут на природна забележителност. Разполага се само на 2 км от село Орехово, а около него минава туристически еко маршрут.

Глухите камъни е известен като културен, скален комплекс останал от времето на траки. Създаден е през ранно желязната епоха и се запазва през средновековие и античност. По своята уникална същност представлява трапецовидни пролуки издълбани в скален масив.

Куцинско блато е естествено находище на Родопски крем и се отнася към защитените зони на страната. Вписан в Червената книга.

В околността на Чепеларския край и около село Забърдо съществуват и няколко интересни пещери. Резерват "Момчиловски дол" е известен с черно-борова гора. Намира се в близост до курорта Пампорово.

Скален феномен "Чудните мостове - Еркюприя" е сбор от три моста минаващи над река Айдарско дере и пресъздаващи феноменална архитектура на природата в масива на Родопите.

Водопад "Скакалото" се разполага в скалната ниша под водопада със самите ледени кристали.

Скален феномен "Дуплево" сбор от пещера и приказен водопад.

Скален феномен "Костен Камък" е посестрима на Чудните мостове.

Не далеч от Чепеларе се намират Триградското ждрело, Ягодинската пещера, пещера Ухловица, пещера Дяволското гърло и др.

Събота, 05 Юли 2014 18:55

Музеен комплекс Банско

Курорта Банско се намира в южната част и на запад на територията на страната. Той е сред дива и естествена красота на планината, носи очарование от природата и историята на българският народ и неговото минало.

Тук са запазени български традиции, уникални предмети и автентични обекти за туриста.

В курортен комплекс има десетки места, които могат да събудят интереса на туриста и да оставят спомени в съзнанието за винаги. Насред тях се открояват великолепни исторически местности, които се отнасят към списъка със Стоте национални обекта на страната. Такива са Музеен комплекс; музей „Неофит Рилски“; музей „Никола Вапцаров“. Тук се открояват и Велянова къща; църквата „Св. Тройца“ и постоянна иконна изложба.

Музей на Никола Вапцаров съществува от 1912 г., а в него някога е живял самия поет със семейството си. Днес това място е превърнато в културно място и с широко отворени врати посреща туристи. На това място се пазят много вещи и предмети от детството на Вапцаров и по-късните му години, когато той твори своите ръкописи. В отделни помещения и витрина могат да се зърнат костюм, часовник и риза, с които е бил разстрелян видния български писател.

Днес посетителите могат да видят музея, който е оборудван от три функционални части с видеозала, етнографска експозиция и място, на което се изнасят творбите на Вапцаров. Гостите на къщата на Вапцаров могат да зърнат и експозиция с предмети, всяка, от които буди интерес на туристите от страната и Чужбина.

Не по-малко атрактивна туристическа забележителност е Вельовата къща, която пресъздава отминалата епоха и която е просмукала стила на бански майстори от старинно време. Музейната къща се разполага на два етажа. Единият някога е бил убежище, а другият е част, в която се е живеело. Цялата постройка е издигната от камък и дърво. По тези земи могат да се видят изложбата Възраждането, с неповторима декорация и впечатляващи пейзажи.

Разходката из музеите на Банско не спра до тук. Сред местата с историческо и културно значение може да се забележи Белината къща, популярна като музей „Неофрит Рилски“. Тя е съхранила история и служи днес като паметник на културата, чието национално значение е голямо. Това място някога е било родно на Неофит Рилски. Създадено през 1981 година днес то не само е превърнато в музей, но и представлява експонат на видния българин, представен в типичен образец от банската архитектура характерна за периода XVII - XVIII в. В една от залите на къщата има богата етнографска експозиция и документи свидетелстващи за живота на видния българин.

С не по-малко авторитет се слави и архитектурно-етнографски музеи Велянова къща в Банско. Той има декоративна украса и е също един от паметниците с национално значение и отнасящи се към 100-те обекта определени за туризъм с национална стойност за България.

За региона на курортен комплекс Пампорово може да се каже и види много. Сама по себе си тази част от България е надарена с чудна природа, възстановяваща жизнените силихармония, стил, настроение и уединение.

Едно великолепно и уникално по своята същност място е село Стойките предлагащо популярен селски туризъм. То се намира само на броени километри от зимния ски курорт. В околността на Пампорово и притежава не една забележителност с национално значение, отнасящи се в списъка със стоте национални туристически обекта. Такива са връх Снежанка. Тук се намира телевизионна кула, чиято най-височината точка достига 1926 м. В хижа „Студенец“ всеки желаещ може да получи печата за БТС.

Край село Стойките се разполагат и естествени находки от ендемичния родопски крем, точно за желанията на природолюбители.

Уникални картина и спомен ще остави и посещение в Националната Астрономическа обсерватория, на връх Рожен.

По пътя към курортен комплекс Пампорово,минавайки около дефиле по течението на река Асеница насред масиви с иглолистни и широколистни гори и по склонове от Средните Родопи, може да се зърне очарование и обаяние на родопския край. Не липсват и планинските селца, съхранили духа на автентично българско минало.

Силен интерес буди пещерата Ухловица. Името й произлиза от „улулица“, което в превод означава сова, а такава се смята, че е имало някога по тези места. Днес тази пещера се отнася към един т 100-те туристически обекта с национално значение. Средно на година в нея влизат и излизат над 3000 туриста от различни краища на страната и Чужбина.

Пещера Ухловица е само на 37 км от Пампорово. Датира от 1967 година и е открита от Георги и Димитър Райчеви. В нея могат да се видят хеликтити и коралити запазили своята красота и история векове наред. Всичко това прелива във вълшебството на седем чудни езера, които омайват посетителите.

Бачковският манастир, също е недалеч от Пампорово. Разположен в долината на Чепеларска река и по пътя към Асеновград и до Смолян. Сам по себе си той е манастир с впечатляваща природа и хълмове, а вътре неповторим стенописи и икони. Сред най-величествените е “Страшният съд”. За най-голяма гордост на манастира е иконата на Богородица.

Чудните мостове са сред феномени на природата в Родопите. Разполагат се на около 5 км от село Забърдо. На вид са като пещера, покрай която минава река Дълбок дол. От срутването и днес там са се оформили чудни приказни картини отрупани с мрамор.

В две селца от българското черноморско крайбрежие – Свети Никола и Българево се намира чудно красив нос, известен като Калиакра. Името му означава красив нос, но през годните от своето откриване е менил названията си. Някога това място е било известно като Акра, а то значело укрепен нос. Старото му име било дадено от хуните, които през VI в. имали за цел да пазят границите й. В 513 г. възникнал бунт против император Анастасий. Последният опитал да се изправи срещу Витилиан, за да подкупи и вземе надмощие, но опита му се оказал несполучлив. В този момент била пратена и армия, която имала, за цел да разруши крепостните стени на Акра. По данни от летописи крепостните ровове били отрупани с тела на мъртви войници. Според легендата, за да излязат от положение, византийците започнали да говорят, че българските шамани провокирали появата на мрак, от който войници полудели се хвърлили в рововете.

За красивият и висок скалист нос Калиакра е известно, че се врязва в морето до около 2 км. Формата му силно наподобява корабно изложение, а крепостните зидове около него били защита срещу ветрове. Самата стена била изкуствено изградена от траките, които нарекли крепостта Тиризис, идващо от самото наречие на племето - тиризи.

Легендата за нос Калиакра разказва и за 40 български девойки, които били поставени да станат жени на турци. За да запазят младостта и почтеността си, те вплели коси една в друга, хванали се за ръце и заедно се хвърлили в бурните води на Черно море. Легендата за нос Калиакра, разказва още, че едно от момичетата носело името Калиакра. И днес посетителите на това приказно красиво място, носещо своята потресаваща история подсилва легендата със своя Обеликс, известен още като Портата на 40-те девици.

Съществува и още едно предание, според, което Свети Никола, покровител на моряците, в опит да избяга от турците се помолил на Господ. Той направил земя под краката му, навътре в морето, за да може да избяга от преследвачите си. И въпреки, че в края на издатината в морета, известна днес като нас Калиакра, Свети Никола бил заловен, в негова чест там е построен малък параклис. Днес малко по в страни от величествения нос Калиакра има още един по-малък нос на север, който носи името „Свети Никола“.

За всеки решил да се разходи до Калиакра, той се намира само на 12 км от град Каварна, а от Варна е на 60 км.

Събота, 05 Юли 2014 18:15

Древен и вечен град Пловдив

В случай, че обичате историята и по-конкретно древните, антични неща, то няма как да не ви допадне идеята за посещение, екскурзия или почивка в Пловдив. Един не само добре запазен град, но и място на култура, съвремие,. Модернизъм. Град, който винаги омайва и изненадва своите гости, правейки силно впечатление.

За гостоприемството на Пловдив допринасят и подредената и ведра обстановка. Започвайки от самия център на града. Неповторим градски парк, създаден в годините след Освобождението. Самият той се разполага над някогашен турски гробищен парк, а от всички страни е обкръжен от трите хълма известни като Сахат, Джендем и Бунарджик. Днес паркът в Пловдив се е превърнал в любимо място на местните, а за красотата и уникалността му допринасят редки растителни видове и преминаващата река Марица.

Значима е и ролята на Пловдив не само от историческа позиция, но и като икономически и европейски град на страната. Тук се организира всяка година Пловдивски Международен Панаир и с това града е домакин на множество изложби и форуми по всяко време от годината.

Древният и вечен град Пловдив има куп неща, които може да покаже. Тук се намира Хисар капия, която представлява порта със старинните крепостни стени Филипопол. Днес тя е сред забележителните места на Пловдив.

Настоящата капия е създадена през 11-ти и 13-ти век, а някои данни свидетелстват за периода по римско време. Днес портата се свързва с един от трите входа водещи към сърцевината на града и към местността Трихълмието.

Историята на първата порта съществува от 3 век пр.н.е. Тя разказва за нашествието, след което стените й са реставрирани. Предполага се дори, че към портата е имало цял комплекс и казарми, а към тях водела улица. Дъ;жината на последната задминавала 10 м и била украсена с елементи от коринтски стил. По цялата й дължина имало тротоари.

Хисар капия днес свидетелства за своето далечно минало, само, чрез останките си. В района на Хисаркапия за масивни основи на днешните възрожденски къщи са били ползвани и стари зидове от някогашните стени.

От това място, както и от събраните като цяло впечатления за град Пловдив, туриста си тръгва изпълнен с красиви спомени, старинни гледки и съвременни емоции.

Има паметници на култура, които са съхранили миналото и са пренесли и до наши дни, своето преклонение и признание пред видни знайни и незнайни личности. Сред стотиците такива в столицата ни София нека си припомним и някои паметни дати, събития и адреси, а наред с тях и датата, която само преди няколко дни отбеляза 135 години от деня, в който е обявена за столица на България.

На дата 3 април, преди точно 135 години, през 1879 г, град София става столица на България. В денят след Съединение между България с Румелия, депутатите единодушно го избират.

По старинните архиви са открити данни, че София тогава била населявана едва от 11 694 жители, за разлика от почти дву милионният град днес. В миналото София имала само две училища, стотина дюкяна, няколко хана и малко над 3 хил. къщи. От местните в града жители се оказало, че само 1/3 са родени там, а останалите са придошли.

Днес столицата ни наброява два милиона жители с постоянно пътуващите, туристи, чужденци и временно пребиваващи. С разрастването си града постепенно се преобразявал и прераствал като достоен столичен град. Били построени първите известни сгради, а те от своя страна подчертават уникалния стил на столицата. Сред тях се нареждат - Централната минерална баня, театър "Иван Вазов", Народното събрание, Академия на науките, Народна библиотека, храм-паметник "Св. Александър Невски", Софийски университет "Св. Климент Охридски" и др. За най-величествени и красиви и до днес си остават паметниците на културата.

Изгледът от Витоша към София още в миналото будел силен възторг и прехлас. Сред множеството църкви и джамии силно се отсейвала църква "Света Неделя", следвана от Черната джамия и джамия Бююк и др.

Постепенно била създадена централна пътна артерия в града, били съградени булеварди и улици. Днес безброй музей, църкви, паметници с историческо и национално значение свидетелстват за възможностите, които предоставя столицата като туристическа дестинация. Неслучайно тя отстоява и девиза си: "Расте, но не старее", който и е присъден окончателно през 1911 г.

Години наред денят на София е честван на 17 септември. Той е и църковен ден на "Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов". Сега той се празнува на 3 април.

Из територията на родината ни има множество културни и исторически места с национално и туристическо значение. Съществуват и такива, които не са така познати масово сред почитателите на културни и природни феномени. Именно затова избрахме да се насочим на там и да научи нещо ново.

Водопади Скокове и местността Злостен. Намират се около град Котел. Представляват красива местност с феноменална природа. В тази част се разполагат най-чудните пещери и два приказни водопада известни като – Синия вир и Скоковете. Те са част от Медвенска река и са защитени обекти с национално значение.

Божият мост се разполага около село Лиляче, на юг от каменистия рид Милин и в Западната част на Предбалкана. Варовиците от Врачанската могила, са се оформили като карстов район. Недалеч от тях са селата Чирен и Лиляче и моста Божи.

Разбоишки манастир "Св.Троица" мястото е смятано за свято, защото по историите за него се разказва как в XII в. на това място отседнал Светията Сава. От тогава водите тук получили лековити качества.

Град Червен от Средновековието е популярен още през X в. Той е и важно средище за Второто българско царство и резиденция на митрополит Червенския.

Глава Панега се разполага в северната част на Предбалкана и до село Златна Панега. То се образува от две езера в елипсовидна форма.

Манастир "Св.Панталеймон", обидимски се намира само на 3 км от село Обидим, Разложко, а историята му разказва за Димитър Клечеров, който след странен сън започнал да разкопава недрата. Там намерил кръст от желязо и икона на майка Богородица. Според местните на това място имало манастир и затова го превърнали в обителта.

Телиш е селище от пра епохите. Намира се около Плевен и представлява скулптори на Богини седящи около трон.

Дръстър е крепост в продължение на старинния град Дуросторум. Днес се ползва като култово място преди важни събития.

Пещерата Козарника се намира в град Белоградчик и е на 200 м. дълбочина. Соред откритите в нея находки, става видно, че заселници на целия континент в Европа имало първо в тази част.

Некрополът представлява каменни постройки от ранен енеолит. Сред тях е намерен двуетажен каменен храм от V в. пр. Хр., а покрай него се разполага и най-старият праисторически некропол известен в света.

 

 

Единствен по рода си, известен като Светилище на богинята Афродита и нимфите, носещ духа на Тракия и съхранил се през древността остава Нимфеум в България. Намира се на 14 км. от Димитровград и близо до село Касноково.

Там туриста може да зърне добре съхранените съкровища на Тракия, а светилището се издига над руините на древен култов център. Днес това място има национално значение, а около му протичат карстови извори.

За паметника на културата Нимфеумът в България е утвърден през 1968 г. В него и до днес са запазени надписи на гръцки език, а те са свидетели за преклонението на човека пред богинята Афродита и света на нимфите.

Историята на това чудно място в Източната част на Родопи планина разказва още за римлянина Тит Флавий и Клавдия Монтана, съпругата му. Около лековитите води бил издигнат амфитеатър с лечебна вода и храм за поклонниците. Според преданието Флавий получил тези земи като награда за дългогодишната си служба в Рим. Смята се, че Тит издигнал храм като култ към богинята Афродита, в чест на вярната си любима, която го чакала години наред, докато отбие военната си служба.

Друго предание на Нимфеумът в България разказва за Тит, който се срещнал неочаквано с прекрасна нимфа, а тя на свой ред се опитала да го съблазни. Според поверията мъжете, които зърнели нимфата в очите ослепявали. Неземната красавица пожалила единствено Флавий и му обещала божествено безсмъртие и неземни радости, а поводът бил удивление пред непоколебимостта му пред съблазните да изневери на съпругата си. В резултат на отказа на Фалвий, нимфата се вкаменила.

Днес храма на Афродита в България културен паметник и със значение за науката от 1898 г. Още в минали години местни от село , разкопали около скалите на светилището, за да узнаят, от къде извира водата. Някои от находките и изкопаните камъни послужили за основи в изграждането на пътя към Хасково, училището и църквата в самото селце.

 

Не е случайно названието на втория по големина град в България, Варна – морската столица. Тя е не само сред най-приказните кътчета на страната ни, но и сборен пункт на исторически и културни места, който винаги има, с какво да изненадва.

Тук посетителя може да прекара дни в разходки и разглеждане на множеството й забележителности и отново да не е достатъчно отделеното време. Представете си града, който не е на години, а на векове. Разбира се става дума за голямата морска столица, която съхранява история, култура, природни красоти и в духа на съвремието представя това на всеки свой гост.

Предлагаме ви кратка виртуална обиколка и само малък набор от информация за места и забележителности, които могат да се разгледат във Варна. Някои от тях се отнасят към 100-те туристически обекта с Национално значение. Кои от тях ще включите във вашата програма, остава сами да решите:

Военноморски музей – отнася се като филиал към Национално историческия военен музей. Създаден е през 1883 година, когато в него са събирани старинни експонати от военно-морският флот. Днес там могат да се видят над 1000 такива, всеки съхранил автентичността си и будещ силен възторг. В музеят се пазят и множество останки, оръдия или корабни принадлежности на велики пълководци от историята на страната.

Чудните скали са природен феномен, който се намира в област Варна, по пътя свързващ Айтос и Провадия. В същността си Чудните скали са природен феномен, който е прокопан от човека през вътрешността, за да премине оттам асфалтиран път. В околността има множество пещери и други скални образования.

Крепост Овеч е издигната, с цел отбранително съоръжение, но това не я спира да се преобрази в голямо селище по времето на траки, византийци, римляни, евреи. Местоположението й от Варна е свързано само с 30 минути път. Днес от голямото укрепление са останали единствено останките на мост, кули, църква и мраморни колони.

Скален манастир "Св. Троица", също се намира недалеч от Варна и в голяма близост със Златни пясъци. Той е известен още като "Аладжа", което означава "пъстър" и има турски произход. Предполага се, че датира от раннохристиянската епоха.

Побитите камъни са още един геоложки природен феномен. Намират се на 18 км западно от града Варна и конкретно до землища Баново, Слънчево, Белослав, Страшимирово и Повеляново. Представляват каменни колони, разположени хаотично в различните зони.