Най-източната точка от Стара планина, достигаща българското Черноморие е отбелязана на карата на страната като нос Емине. Всеки турист в региона може да се полюбува на заран при изгрева на слънцето или вечер на здрач, на прелестта на това място. От тук започва права линия, която се пречупва и продължава своя ход на запад. Сам по себе си носът е над 60 метра скала, която омайва с уникалният геоложки състав. Отправила поглед към морето, нос Емине е поредното доказателство, че някога е имало пясъчници и мергели, антиклинала. В околността на носа и в морето, брегът е плитък, а от него се показват множество скали. Това до известна степен го прави опасен за приближаване на моряци с лодки и кораби, но съхранява и девствената и автентична същност у него. Цялата тази картина сякаш любопитно гъделичка всеки решил да я зърне и да изправи своя гост пред неустоимото изпитание да остане за по-дълго. От краят на нос Емине може да се зърне цялото крайбрежие, покрито от заливи и скални носове, чак до Галата. На нос Емине се намира и метеорологична станция с фар, тук са и основите на средновековна крепост наричана Емона. На запад от носът се намира малко селце известно като Емона, а в околността му са скътани останки от древно светилище. Тук се разполага и най-дългият път за туристически походи в страната, познат като "Ком-Емине". Той е крайна отсечка на Евромаршрут. Интерес у посетителите буди и разказваната за нос Емине легенда. Според нея на това място живеел стар рибар, който имал чудно красива щерка. Един път тя спасила давещ се моряк от водите около брега на носа. Тогава се влюбила в него и той обещал да се върне един ден при нея. Момичето чакало и чакало, докато един ден от отчаяние не решило да се хвърли във водите на морето, където някога спасила моряшкият живот. Тогава вълните я погълнали, а на местата, където паднала красавицата водите се обагрили в чудно пурпурен цвят. И днес всеки може да се поспре на изгрев слънце на нос Емине и да се вгледа в алените вълни, които се разбиват в скалите. Това е поредното доказателство за несподелената момичешка любов, за която сякаш самият нос Емине днес тъжно напомня.