ЮЛИ.com

july.saitbg.com

Екскурзии, Почивки и Туризъм

Неделя, 22 Юни 2014 10:09

Забележителности около Ахтопол

Написана от

Една почивка покрай град Ахтопол може да пренареди с нови жизнени сили, да изпълни сетивата с удоволствие и да запази спомени от тези места завинаги.

Градчето е не голямо, но най-южно разположеното по българското Черноморие. То се намира и до границата ни с Турция, а в него посетителите могат да се докоснат до уникална природа, автентичен стил на местни къщички и чистота от близостта му с планината. Град Ахтопол се разпростира върху скалист полуостров и в подножието на Странджа планина. Недалеч от него са Царево и Синеморец, а самият той е част от Природен парк. Само на 4 км. от Ахтопол минава река Велека извира, която се влива в Черно Море. Последната лъкатуши през девствената природа на резерват, което прави изключително красиво всяко нейно местенце. Река Велека се промъква към морето минавайки около пясъчна ивица.

Река Велека печели класацията за най-чиста, красива и романтична река на България. Тя е част от природен парк Странджа и е в съседство с Резовска река.

През 1995 г. планината е приета за природен парк, заради богатата си дива природа. В околността на планината има множество пещери, в които са запазени останки доказващи пребиваването на древни цивилизации в миналото.

През резервата преминава река Младежка, тук се намира пещера Еленина дупка; недалеч от село Бяла вода; неповторима и автентична е и пещера Махарата около село Кости; интерес будят и гробниците от мрамор в местности Пропада и Мишкова нива. В резервата има над 50 вида бозайници и над 260 вида птици. Сам по себе си природен парк Странджа се нарежда на първо място измежду защитените територии в Европа.

Известно е още, че пътя към Южната ни съседка Турция, някога е преминавал покрай реката.

Интересно за местността на поречието на река Велека е и село Кости. В него туристите също са много и често съблазнявани заради автентичния дух и начин на живот. От местните в това селце могат да се видят уникални традиции и нестинарските танци.

Цялата зона на река Велека се характеризира не само с величествена природна красота и съхранени еко условия, но и радващи посетителя завидно спокойствие, романтика и комфорт.

Дори разходка пеш по маршрут Ахтопол, Синеморец и река Велека е неповторимо. То може да предложи развлечение и живописен път.

 

Неделя, 22 Юни 2014 09:49

Пещера Магура, Белоградчик

Написана от

Едно от нещата, които съвременният турист обича да „попива“ е красотата и величието на пещерите. В тях може да се потопите не само в прохлада, но и да се гмурнете в множество приключения. Богатството на България е и в подземния свят от пещери, а една такава е Магура.

Пещера Магура се разполага в най-северните части и западна посока на картата. Тя е в близост с град Белоградчик, само на 18 км. от самия него и недалеч от град Видин.

Днес пещерата е едно от популярните места за региона, а намерени данни е известно, че тя датира от древни времена.

С посещение на Магурата всеки гост може да се потопи в магнетичната обстановка на изкуствата. Акустиката в залите на пещерата е неповторима. От край време тя е сборен пункт за музика, изкуства и вина, носещи своята магия. Пещера Магура изненадва с уникални форми, а по стените и са изобразени различни фигури и имена, представящи някогашният живот на нашите предшественица. Сред названията са имена като: „Балконче“, „Делфинът“ и „Библиотеката“. С тях обаче не може да се изчерпи фантазията на посетителя.

Сама по себе си пещерата Магура в Белоградчик въздейства на всеки по необясним начин. В скалните и рисунки, могат да се уловят хора извършващи всестранни дейности. Сред тях са танцуващи, , ловуващи и други. Картините по скалите на пещерата са правени преди повече от 5 хил. години.

Днес в някои от залите на Магурата се организират тържества и концерти, а самият престои на това място действа благоприятно над всеки посетител.

Не по-малко любопитно е, че на това подземно място, някога е имало лечебен санаториум, в които са били лекувани болни от астма.

Друга интересна зала е т. нар. „Прилепна галерия“. Тя представлява изба, в която и до днес се съхраняват отбрани сортове вина, а всеки стъпил там може да дегустира.

 

 

Неделя, 22 Юни 2014 09:26

Чудните мостове, Забърдо

Написана от

Много хора биха си задали въпроса: „Какво правят мостове зад скали и пещери“, но това е един от отговорите, които човечеството все още не може да открие. Става дума за Чудните мостове, а те приказно се разполагат в село Забърдо или по-скоро само на 5 км. от него.

Д определено няма грешка в това кътче от земята, до Родопските масиви се намират не обикновени мостове, а пещери, загадъчно превърнали се някога в мостове.

Тук всеки романтик, творец и авантюрист може да се впусне в сладникава разходка, подправена от вълнуващи, очарователни и непредвидими забележителности.

Днес на мястото около Чудните мостове може да се зърне малка рекичка, но се предполага, че  някога тя е била пълноводна и богата на риба река. Водите на реката в миналото са миели мраморните скали, а пътят и галенето на камъка от водите й, са допринесли днес на това място да има така причудливи форми. Така се образувала и пещерата с дълбоки, загадъчни и вълнуващи релефи.

Някои предполагат, че на мястото на Чудните мостове, в резултат на скала, струя вода днес се дължат и отломките там. Според тях странното взаимодействие между двете сили на природата е допринесло и обяснява една голяма част от образуваните днес Малък и Голям мост.

Из околността на Чудните мостове могат да се забележат и впечатляващи други картини. Така всеки турист може да потопи фантазията си и да си представи миналото.

Разхождайки се из скалистите образования всеки гост може да вземе в ръка парче въглен и да изпише името си по най-невероятната скала. Поверието говори, че по този начин, частица от магия, любов и харизма завладява всеки посетител на Чудните мостове в село Забърдо.

И ако това не е достатъчно винаги може да потърсите още забележителни места, природни феномени или исторически паметници. Регионът на село Забърдо ще има с какво да изненада и зарадва всеки път.

Четвъртък, 19 Юни 2014 14:18

Легендата на Орлова чука, Две могили

Написана от

За всеки привърженик на футуристичният стил и уют едно неповторимо и уникално по своята същност място е Орлова чука. То се разполага на 11 км. от Две могили, а по свое му това място е способно да разкаже невероятни истории. Легендата за Орлова чука започва своята история в средата на миналия век. Според преданието стадо овце се изхождало по тези места, водено от своя пастир. В един момент всички овце се струпали на едно място и сякаш подсказали на своя овчар, че точно там име нещо странно и любопитно. Така дошло и името на Орлова чука, около Две могили. Поради оформеният скалист венец на самия вход е обитаван от множество орли. Това място някога било убежище за величествените птици.

Днес всеки турист стъпил в пещерата ще остане пленен и очарован от величествената гледка, която се разкрива. Коридорите на пещера Орлова чука са изваяни от водите, преминавали някога по тези камъни. Днес всеки ще въздъхне, мечтател ски един ден и неговият дом да е така приказно изваян. На това място липсват остри ъгли и ръбове. Няма прави ъгли, а коридорите се реят водейки от едно помещение в друго.

Орлова чука е като изваяна от най-великият майстор, а неин творец е самата природа. Днес посетителите, екскурзианти и туристи само могат да се преклонят и да въздъхнат пред такава земна и в същото време непозната форма на творене.

Оказва се, че такава уютът на подобна обстановка е оценен още от нашите прадеди, които някога са обитавали подобни места. В пещерите, освен праисторическите хора са живели и мечките. По стените на Орлова чука могат да се забележат и леки драскотини останали от остренето на ноктите им.

Няма как да не остане изумен туриста на такова място, а адреналинът неминуемо ще достигне до своята най-връхна точка.

Най-интересното за това място е необятността на пещерата. Орлова чука не е напълно изследвана и до днес, а с това остава само догадка у посетителя й, какво ли още може да представи тя.

Според някои истории, тя минава под река Дунав и достига стремглаво чак до румънският бряг. Дали обаче това е така, може само да гадаем.

Понеделник, 16 Юни 2014 15:56

Деветашка пещера, Ловеч

Написана от

Смесица от загадки, минало, настояще и всичко това преплетено в десетки възможности за приключения и авантюри с природата. Пещерният свят на България представя едно уникално свое творение Деветашката  пещера. Тя се разполага само на 15 км. от град Ловеч и представлява атракция за любители на детективски истории.

Деветашка пещера е сред най-големите по мащаби в България и в нея са скрити, толкова много тайни, колкото едва ли и най-богатото въображение може да допусне. За туриста търсач на мистериозно, загадъчно и неоткрито, този подземен свят ще разкрие истински филм с детективски елементи.

В периодът межди юни и юли месец пещерата бива затваряна, за да може популацията на прилепи да се развива в своя естествен ход.

Деветашка пещера има, за какво да разкаже, какво ново да разкрие пред своите посетители и най-вече да представи своите тайни. Преди малко повече от половин век, тя била обект, съдържащ цистерни с нефт. Малко по-късно в нея се складирали хранителни запаси за държавния резерв, а понякога и ракетни установки. И като тази информация достигне до туриста обичащ да се докосне до всяка една частица от дадена забележителност, как да не се разпали въображението. Съвременният номад би тръгнал из Деветашката пещера да търси и нови неразкрити тайни. Така например биха се задали въпроси защо прозорците й са кръгли и са разположени на тавана. Как някои ги ползват, за да скачат с бънджи и да се гмуркат от висините в пещерата. На какво се дължи така странната й архитектура и т.н. Много дори биха си помислили, че пещерата някога е посещавана от извънземни, а самите отвори са направени от кацането на космически кораби. Истината обаче остава дълбоко стаена там в самите скални форми, на метри под земята. Всеки смелчага или почитател на загадките може да се впусне във вълнуващо приключение из Деветашка пещера, а наред с това да обиколи и разгледа още множество природни забележителности и исторически паметници из самият град Ловеч.

Понеделник, 16 Юни 2014 15:42

Съева дупка, Ябланица

Написана от

Много от кътчетата на България са неповторими, уникални и привличат туристи от цял свят, сред тях на челни места се нареждат прохладните, каменни и вечни пещери. Стаени някъде сред дивата природа, сред красота от хълмове и на дълбоко в скалите е и пещерата Съева дупка. Тя се разполага само на 11 км от Яблъница, а стъпил в нея един път посетителя може напълно да забрави за реалния свят. Смесица от пейзажи, причудливи форми и възможност за непредсказуеми приключения, Съева дупка обещава космическо пътешествие.

Пристъпи ли един път входа й съвременния турист може сам да избере роля и да се впусне в незабравима игра.

Известна още като подземна перла, Съева дупка, пещерата е сред най-красивите подземни светове в страната. Тя предлага фантастична смесица от сънувани видения, приказни образи и много положителни емоции. Гостът в нея може да зърне силуети на първобитни обитатели, хора живели някога в самата пещера, лика на Дева Мария, героите от Снежанка и седемте джуджета. Въображението на това място не знае граници и няма предели. Самите скали на Съева дупка разказват за така вълнуващата история на хилядите години от образуването у. Тук могат да се зърнат сталактити, които са се преобразували в скалист ксилофон. Така с часове посетителя на пещерата може да се разхожда из коридорите й, без да усети как минава времето. Съева дупка е единствената пещера в България с наличие от хеликтити. Те от своя страна представляват каменни шипове с много фини изработки. Самите те се спускат не от тавана, а от стените на пещерата. Хеликтитите създават усещане за игра с гравитацията, пресъздават илюзия за космос и не реалност. Погледът се омагьосва от измамната гледка в залата известна като „Космос“, а пред очите на посетителите й се разкриват невероятни ширини, форми и светлини, наподобяващи ракети и кораби, готови за политане.

Разходка из дебрите на дивия и неподвластен на човешката сила свят, какъвто е подземният богат на пещери винаги е оставал една далечна Вселена, в която всеки би избягал през летните горещини.

Понеделник, 16 Юни 2014 15:24

Габрово и местността Люляците

Написана от

Една чудна местност, която не е много известна сред туристите, но всеки стъпил в нея няма как да не съхрани прелестни спомени. Местността Люляцие се разполага близо до град Габрово и очарова своите гости с великолепие, чар и романтика. Разположена по северната част от склонове на Стара планина, тя се обагря в чудни цветове на лилаво всяка пролет, а през лятото е омайна и примамлива за хора от цялата страна и случайни минувачи. Климата в тази част на България е мек, прохладен и предразполага за истинска отмора и релакс. Въздухът е кристално чист и преобразява това място в уникално райско кътче за почивка по всяко време.

Люляците носи своето име от чудно богатата на цветя околност, чиито аромат може да омае всеки. Люляковите дървета са не само привлекателни за сетивата, но и достатъчно мотивиращи и вдъхновяващи всеки решил да опознае този край. В местността има чудесни условия за настаняване, почивка и прекарване на идеалната семейна ваканция. Всичко това може да бъде съчетано и с процедури по балнеолечение, лечение на неврози, сърдечни проблеми и други. Всички те могат да се договорят законно според изискванията на множество програми от НОИ.

Местността Люляците остава пленителна не само в разгара на лятото или в разцвета си през пролетта, тя е така по всяко време на годината. Даряваща чист въздух, представяща многообразие от релеф и разкриваща разкошни хълмове. Незабравима гледка е меко казано подходящо, но пак недостатъчно, за да опише това чудо на природата.

Посещение на област Габрови и местността Люляците обещава да пренесе тяло и душа на всеки гост в един приказно очарователен и красив свят. Вдъхновяващо усещане, мотивация и истинско трансформиране в други измерение. Стъпил един път там, няма как да не се почувстват богопомазани, а аромата на вълшебни цветни венчета да ви обгърне като невидим воал и да достави ударна доза щастие. Така неусетно туриста стъпил в местността Люляците ще се включи в красиво представление, което може да разпали и най-студеният дух и да събуди топли емоции.

 

 

Понеделник, 16 Юни 2014 14:48

Етрополе

Написана от

Чували сте може би за Етрополе?! В долината на река Малки Искър са се сгушили история и омайна природа. Всичко това идеално си партнира с природната красота на града.

Тук се разполагат пет църкви, разположени под формата на кръст. Построяването им е уникално, а посещението го прави два пъти по-силно. Църквите в Етрополе са подредени сякаш да бранят и закрилят този край и местното му население от висши сили на злото. За това могат да се чуят какви и не истории, а само туриста може да прецени, в кои от всички да повярва.

За историята на Етрополе може да се научи от възрожденските къщи, които никак не липсват. В тях има множество икони и изделия изработени от местните занаятчии, както и от такива от цялата страна. През XIX в. този район е бил заселен изцяло от занаятчии и в него са се предлагали изделия от над 40 занаята. Днес в една от къщите в Етрополе, туристите могат да разгледат старини предмети и бита на хората от едно време.

Недалеч от град Етрополе се разполага Етрополската планина, богата на букови гори. От нея се спускат чисти и буйни ручей, потоци и водопади. Сред най-впечатляващите е Варовитец, а на не много разстояние от него се намира манастир „Св. Тройца“.

Само на 300 м. от реката се извисява живописен водопад и създава усещане за изумление, че води началото си от така малката рекичка.

В Етрополе и околността се намират и скален масив „Куклите“, а покрай него е разположено и ловно стопанство „Елен“. Стопанството е известно сред местните като „Малка Швейцария“, а в него може да се пояздят коне и да се вкуси магията на природата.

Недалеч от Етрополе се разполага село Бойковец, то е най-голямото находище на брези на Балканският полуостров. Етрополският Балкан и днес по всяко време на годината примамва стотици посетители за почивка в региона си.

 

 

Понеделник, 16 Юни 2014 14:31

Вършец – здравословна почивка

Написана от

Балкана си остава най-вдъхновяваща планина у нас. Той е възпяван в не една песен, за него са писали множество поети и писатели, а туристите и до днес го предпочитат за еко туризъм, разходки, релакс и практикуване на множество спортове. В тази част на страната се намира и курорта Вършец. Като скътан сред прелестта на гори, находят се по северните склонове на Западната част от планината, града е привлекателен, както за български, така и чуждестранни гости. Около него минава река Ботуня. Високите върхове го бранят от силни ветрове и течения, а това прави климата му благоприятен по всяко време от годината. Град Вършец се слави и като лечебен курорт, благодарение на минералните находища. В него извират 6 извора, а ценителите на здравословен туризъм избират това място през всички сезони. В самият Вършец посетителя може да се разходи из градския парк, , да се порадва на големия булевард с чинари и секвои. За най-романтично място във Вършец се смята Слънчевата градина. Името й идва от алеи направени под формата на лъчи и покрити от камъни със специални свойства отразяващи слънчевата светлина. В региона на Вършец има множество станции, хотели, вили и къщи за гости за настаняване. Много от посетителите идват и с цел лечение или профилактика на тема здраве. Вършец е идеална туристическа дестинация и място за рехабилитация на различни заболявания по централна нервна система, стомашни заболявания, сърдечно съдови болести, опорно двигателен апарат и т.н. Минералните басейни и вани в минералните бани на града са само едно от местата, които допринасят за здравословни и приятни условия. Н излизане от Вършец, независимо от избора на посока, туриста задължително попада на райска поляна или великолепна гора, озарени от слънце и до тях красива пещера. На път за там или на тръгване, не е за пропускане и Клисурски манастир, които е само поредната възможност за незабравима почивка.

Събота, 14 Юни 2014 08:55

Средновековен град Царевец и Арбанаси

Написана от

Когато един град е историческо и паметно място, където някога е била цяла столица, то няма как да не пробуди онова усещане за страхопочитание, дълбок преклон и възхвала. Велико Търново е величествен и уникален град, а с местността си Арбанаси и крепостта Царевец остава в историята и душата на всеки решили да го посети. Столицата на Второто българско царство предлага изобилие от забележителности, интересни атракции и приятни места. Този град носи силен дух и очарование, има мощ и царствено излъчване от крепостта Царевец и не по-малко красивият паметник Асеневци. Тъкмо в покрайнините на града прелестно се извисява и исторически резерват Арбанаси. Неговите къщи се преливат из цялата страна, а архитектурата е уникална, неповторима и така автентична.

Това място е истинско вдъхновение за писатели, художници, майстори на изкуствата. То се е превърнало в едно от очарователните кътчета на страната и привлича редица туристи.

Из улиците на Велико Търново могат да се разгледат много стари къщи, музея, църкви и чешми. Няма спор, че една от най-магнетичните гледки в тази част е на трите хълма Света гора, Царевец, Трапезица. Около крепостта Царевец се разполага Асенова махала, а там се намират и църквите "Св. Димитър" и "Св. 40 мъченици", останала от времето на времето на Иван Асен II и напълно реставрирана днес.

По самата главна улица се разполагат десетки паметници, издигнати в годините след Освобождението и в знак на признателност от Руско-турското освободително движение. Сред тях са Паметник на обесените, паметник Майка България. По самата улица има множество магазинчета, заведения, пъбове и пицарии. Днес всеки гост, турист, случайно минават по тези земи може да се спре и да отседне в град Велико Търново или да се настани в уникалната местност Арбанаси. Това място е неповторимо, а и винаги има с какво да разкаже за своята история и тази на столицата като Княжество България. В него са вплетени изкуства, автентичност и природа, а какво по-вълнуващо изживяване за съвременния гост.

 

Събота, 14 Юни 2014 08:43

Нос Емине – легенди и туризъм

Написана от

Най-източната точка от Стара планина, достигаща българското Черноморие е отбелязана на карата на страната като нос Емине. Всеки турист в региона може да се полюбува на заран при изгрева на слънцето или вечер на здрач, на прелестта на това място. От тук започва права линия, която се пречупва и продължава своя ход на запад. Сам по себе си носът е над 60 метра скала, която омайва с уникалният геоложки състав. Отправила поглед към морето, нос Емине е поредното доказателство, че някога е имало пясъчници и мергели, антиклинала. В околността на носа и в морето, брегът е плитък, а от него се показват множество скали. Това до известна степен го прави опасен за приближаване на моряци с лодки и кораби, но съхранява и девствената и автентична същност у него. Цялата тази картина сякаш любопитно гъделичка всеки решил да я зърне и да изправи своя гост пред неустоимото изпитание да остане за по-дълго. От краят на нос Емине може да се зърне цялото крайбрежие, покрито от заливи и скални носове, чак до Галата. На нос Емине се намира и метеорологична станция с фар, тук са и основите на средновековна крепост наричана Емона. На запад от носът се намира малко селце известно като Емона, а в околността му са скътани останки от древно светилище. Тук се разполага и най-дългият път за туристически походи в страната, познат като "Ком-Емине". Той е крайна отсечка на Евромаршрут. Интерес у посетителите буди и разказваната за нос Емине легенда. Според нея на това място живеел стар рибар, който имал чудно красива щерка. Един път тя спасила давещ се моряк от водите около брега на носа. Тогава се влюбила в него и той обещал да се върне един ден при нея. Момичето чакало и чакало, докато един ден от отчаяние не решило да се хвърли във водите на морето, където някога спасила моряшкият живот. Тогава вълните я погълнали, а на местата, където паднала красавицата водите се обагрили в чудно пурпурен цвят. И днес всеки може да се поспре на изгрев слънце на нос Емине и да се вгледа в алените вълни, които се разбиват в скалите. Това е поредното доказателство за несподелената момичешка любов, за която сякаш самият нос Емине днес тъжно напомня.